До вчера сякаш лед и сняг
смразяваха телата и душите,
но ето - топлият южняк
стопи за ден преспите.
Дъх на влага се понесе
над полета и гори,
огласи ги птича песен,
зелена свежест ги покри.
Ярко слънце разпусна лъчи,
дървета уханно цъфтят,
зажужаха рой пчели,
упоени от сладък аромат.
Аз приветствам пролетта,
символ на обнова и надежда.
Знам, ще стане по-добър света,
верен избор ни отрежда.
© Василена Т All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
