Пак ме нарани
Защо така постъпваш с мене, мила,
какво съм сторил, че заслужил съм това
и всичко правя, за да си щастлива
и поднасям ти в краката даже и света.
Крещя по мене, сякаш съм виновен,
че днес на тебе всичко ти горчи,
а може този ден да е съдбовен,
във който всичко ще се промени.
Приятелите верни нараняваш,
без да се замисляш ти дори,
а след това сама във къщи си оставаш
и може би се укоряваш до зори.
Но аз прощавам целия ти гняв греховен,
защото съм пленен от твойте синички очи,
но недей крещя по мене, без да съм виновен,
защото адски много ме боли.
© Петър Адамов All rights reserved.
