Намирам те и те губя,
после пак наново те търся...
Раждам се и умирам,
после пак наново възкръсвам...
Летя високо, падам ниско,
после пак наново се уча да ходя...
Усмихвам се безгрижно, плача безутешно,
после пак наново вярвам безнадеждно...
Отварям се широко, затварям се дълбоко,
после пак наново ключа търся...
Напред вървя, назад се връщам,
после пак наново за път се оглеждам...
Намирам се и се губя,
после пак наново се търся...
3 май 09 г
© Мария Стоянова All rights reserved.
Много се радвам, че от време на време уцелвам и такива хубави стихотворения, които да ме накарат да се усмихна. 
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
