Пак си те спомних

Пак си те спомних,
тази вечер отново аз не спах,
две пропити сълзи от мъка пророних,
за нежното ти докосване копнях.

Исках пак над мен да трепериш,
че само твоя съм да ми шептиш,
нежен поглед ти към мене да впериш,
спокоен в прегръдките ми топли да заспиш.

Пожелах си както всяка вечер
на следващия ден да си до мен
и не исках вече да си надалече,
животът ми без теб е празен и сломен.