Мъглата бавно се разпуква,
лъчи от светлина прозират.
След тях надеждите ми хукват,
последни винаги умират.
Просветват в ледения мраз
лъчи,които ме разбират.
И пак съм жив!И пак съм аз!
Да дишам никога не спирам.
© Хари Спасов All rights reserved.