Oct 29, 2011, 6:57 AM

Пак за теб

  Poetry » Love
760 0 16

С виното истината идва,

разголена, безсрамна и красива.

Не крие нищо,

всичко разгадава 

и поднася чашата пенлива.

Малко любов

е като малко вино,

не опива, но звезди загатва.

Истинското вино е горчиво,

с тръпчива обич устните сковава.

Изгреят ли на небосвода вечер,

пленяват взора ми безкраен,

зоват и нежно ме привличат,

с порив властен и отчаян.

Ако си вино, нека да си старо,

бъди мечта  и болка жарка,

когато страстно те отпия, 

не ставай неизвестна марка!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...