Пакостник съм и умник
Пристигна баба у дома
и дрешник да реди захвана.
Погали рошавата ми глава
и с пръст сърдито се закани.
Искам днес да си послушен,
нали ще ставаш ученик.
С играчките си, без да чупиш,
играй си мъничък умник.
Обещах на баба и бегом,
към кухнята кола подкарах.
Не взех завоя и кръгом,
в пералнята глава ударих.
Не се разплаках, никак даже,
разтърках силно със ръка.
Герой реших да се покажа,
измих се с ледена вода.
В миг реших, ще пусна котва,
напълних мивката с вода.
И ето, книжна платноходка
вдигна шарени платна.
Настана страшна олелия,
мивката запушена преля.
Измокрен целият до шия,
чешмата опитах да завъртя.
Ала потече чак по пода,
прогизна новия килим.
Уж герой съм, но не мога,
да стана мигом – невидим!.
Дочула баба странен звук
в кухнята задъхана дотича.
Под леглото сврян съм тук,
се питам, дали още ме обича!
© Миночка Митева All rights reserved.
