Моята съседка Ветка...
Казва ми жена ми Летка,
щом останем насаме,
бил съм много "редка плетка"
и голямо диване.
Хубаво да правя сметка,
да опичам си ума,
да не ме докопа Ветка,
че ще стане тя една...
Питате коя е Ветка?
Много правилен въпрос!
Тя е нашата съседка,
аз й козирувам бос!
Още: бивша мажоретка,
с метър и пол`вина крак
и неповторима гледка
на простора щом е пак.
Тази Ветка е бездетка,
а мъжът й е моряк.
Праща й пари по сметка,
тя развява тук байрак!
За да ме предпази Летка
от стрелите на Амур,
забранила ми е Ветка
да я гледам "пур тужур".
Ала Ветка - таз кокетка,
никак мирна не стои!
И белù за чужда сметка
може куп да сътвори!
Във панелната ни клетка,
вчера кротко си чета.
А съпругата ми Летка
пък на работа е тя.
Чука се. На прага - Ветка!
И фиксира ме с очи!
Във ръка държи ролетка.
Влажно гледа и мълчи.
Тази палава бездетка
със очи като на рис,
може да ти види сметка,
ей така, като стоиш!
"Виж, съседе, казва Ветка,
направи едно добро!
Да измерим със ролетка
дължината на бедро!"
Аз стоя си по жилетка
с панталон отпред издут,
гледам моята съседка,
хитро правя се на луд.
"Да измерим със ролетка...
искаш...моето бедро?..."
"Не, бе - се изкиска Ветка -
моето е по-добро!"
И чаровната брюнетка
обясни ми, ето, нà:
кандидатства таз кокетка
за рекордна дължина.
"Само че, допълни Ветка,
"Гинес" искат ми размер.
Ето ти една ролетка,
да не бъде с окомер."
"Както кажеш, викам, Ветка!"
Ала в миг се изпотûх:
палавата ни съседка
долнището си свали!
По бикини лъсна Ветка...
С очилата на носа,
аз се туткам със ролетка
данните да нанеса...
А бравàта е "секретка".
И се чува нервен звън!
Господи!...Жена ми Летка!...
Ох, дано това е сън!...
(следва)
© Роберт All rights reserved.
