Палитра
ПАЛИТРА
Откъснах бяло облаче – за кръпка,
игличка взех си – нокът от глухарче.
сълзичка от еленовата стъпка,
конецът – златна паяжинка в здрача.
Ще избродирам свода на дъгата
и бодовете ще са много ситни –
там нейде пътят тъне в необята
и птицата над него ще политне.
И ще си тръгна тихо и без сбогом.
Коя съм – не е нужно да се знае.
Аз само споделих ви част от Рая –
смирена, спрях – да поговоря с Бога –
с една светлинна диря към безкрая
и стих, след който въздухът ухае.
© Валентина Йотова All rights reserved.
