Палитра от износени дати
С изтънчен жест и вратовръзки скъпи,
мълви тълпата пъстра на пазара:
и с двата крака всеки в гроб ще стъпи;
банкерът сит и гладните клошари.
Из дебри и усоета се губех,
под сянка на липа – обрулен кестен,
но знаех как да пия и да любя,
скандално тих и шумно неизвестен.
Преваля всяко пладне зад баира
и шепне с меден глас луна двурога,
че никой двете дати не избира,
които ще стоят на некролога.
Каквото съм засял и съм ожънал,
осмисля днес на дните суховея,
и чакам вече Тя да ме прегърне,
щастлив, че даде Бог да остарея.
Дробѝ на всички ни една попара
животът и на сляп не се преструва:
тъгува за любимата овчарят,
тъй както и поетите тъгуват.
© Димитър Никифоров All rights reserved. ✍️ No AI Used
