Паля свещ с устни.
Почти заклинателно.
Шарено като стомна,
търкулна се лятото.
Циганско, златно.
Така безметежно.
Да става, каквото ще става.
Сега ми е времето.
Дремят на хълма джамбази -
хапят юздите конете.
Ще си открадна безсрамно
подкова, за да ми свети.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Поздравления, Христиха!