Панацея
Понякога, при много лошо време
у мен я наболява любовта.
Хронично е. Отдавна наранено -
сърцето ми от мъка изваля...
И някак си оставам само в думи.
Забравил сякаш как да чувствам,
аз знам, че с времето загубих
да бъда другаде, освен в изкуство.
Сега съм тук. И повече ме има.
Омръзнаха ми полети на сляпо.
Дотегна ми да давам без да взимам.
Да бъда в сянката на нечий свят...
Останаха ми няколко си стиха.
Дълбоко са, навътре, като в плен.
Дано са без мастило, толкоз тихи,
че в щастие ме сбъднат някой ден...
Понякога, когато е валежно,
студено до замръзване на кръв -
лекарствата за моите болежки
са влюбената ти душа и плът...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
