ПАНАИР
Панаирът не свършва -
панаирено време.
На сергиите пъстри
продава се всичко:
мечти и любови,
омрази и бъдеще.
Главозамайващо се въртят
въртележки синджирени,
от тях излитат в небето
красиви момичета,
щастливо във себе си влюбени,
със себе си бременни.
Суетите се хранят с пембени,
сладки къдели памучени.
Надвикват се продавачите -
празните думи
на празно кънтят,
С чалга се укротяват
"силните" страсти.
Безлики, безлични, безименни,
продавачите на илюзии шарени,
гръмогласно предлагат
своята търсена стока.
Натискат се купувачите,
за да бъдат щастливо прецакани.
Жонгльори жонглират
майсторски с думите,
клоуни плачат усмихнати.
Шутове черно-бяло-оранжеви
със жартиерени прашки
замерят зяпачите
и смешно подскачат,
звънят със звънчета на шапките,
кикотят се, сочейки царя.
Голият цар във вонящото блато
се целува със жабите,
търсейки своята нова принцеса.
Около него от смях се тресат
коремчета бирени
на подпийнали весели чичковци,
а джебчийки на дребно
им предлагат на сметка илюзии
от други откраднати.
На тротоара художници
рисуват тротоарни икони.
Тракат хищно със зъби
вълчици във клетки
изяли и Ромул, и Рем.
В театъра уличен
съкрушени умират
Жулиетите дървени
за всеки пореден Ромео.
Гълтачи на саби
падат безглави
от точни саблени удари.
Огнедишащи дами
самозапалват си кладите
и все не изгарят.
Вали фосфорен звезден дъжд
от небето мастилено.
Луната срамежливо
се крие от себе си.
Дечица щастливи
за кратко са яхнали
дървени кончета,
след тях чакат другите,
а тези с изтекло билетче
реват сърцераздиращо
за "своите" кончета.
Познато, гротескно, безкрайно
се върти въртележката...
Уморена до смърт
от чалгата панаирена,
между другите се провирам
и продължавам да търся
един приказен продавач
на синя надежда.
И макар, че силни боксьори
ми избиха всичките зъби,
не помъдрях -
мъдреци никога
не ми поникнаха
и все още вярвам
във... приказки.
Не в панаири.
© Даша All rights reserved.
