Парадно си закичен със вината
Провокирано от коментара на Джекил (Иво) оставен под мой стих:)
"А ти без мен какво загуби?"...
ето, отговарям ти:
Като изгубен в мрака,
като оранжева котка,
като отчаяно отражение на безлюдни паради,
като скитник без пясък в сандалите,
като динго в мъгла,
вой неистов към небе без луна ме изпълва,
БЕЗ ТЕБ.
Какво загуби ти без мен?
Животът ти безлюден стана,
тъпчеш спомените - нощ и ден.
Парадно си закичен със вината.
Като котка в крайните квартали,
изнемощял си. Търсиш топлина.
Две бяхте, но едната те остави.
Тъмно е! Измръзваш сам сега!
Но в мрака имаше ти светлина.
Не пожела очи за нея да отвориш.
Изгуби се в най-гъстата мъгла,
самотно динго си и в нея бродиш.
Надаваш вой към черното небе -
без слънце, без звезди... безлунно.
Скитник си! С две молещи ръце.
Без пясъка, без мен... е тъмно!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
