Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете,
в ръце с невидимите куки.
Усмихва се – досущ дете,
под напора сълза да рукне.
И в нашия объркан свят
не търси повод да живее.
Плете, разплита необят,
но всъщност тлее, тлее, тлее. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up