Anita765 (Ани Монева) Anita765 (Ани Монева)
65 296
Oct 17, 2019, 8:39 PM

Паралелен свят

  Poetry » Other
2.8K 17 33

Тя чува нощем гласове

и дълго с мъртвите говори,

а денем мълком чака вест

от най-любимите си хора.

 

Започва после да плете,

в ръце с невидимите куки.

Усмихва се – досущ дете,

под напора сълза да рукне.

 

И в нашия объркан свят

не търси повод да живее.

Плете, разплита необят,

но всъщност тлее, тлее, тлее.

 

Не го разбира, няма как,

прекрачила отвъд чертата.

Отрекла земния си мрак,

тя вижда само светлината.

 

Живот, наполовина цял...

Търпи и чака я Лодкаря,

да ни завие с топъл шал,

в мига, преди да я откара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • di_t
    di_t
    Чудесен стих! Почитания!!!
  • Сенилга (Сенилга)
    Сенилга (Сенилга)
    Бесконечное множество параллельных миров, шарфики согреют горла всех наших слов - чудесное путешествие на волне...Спасибо, Anita765 (Ани Монева) !
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Аз съм съгласен с всичко, което Дени каза. Една поезия, ако не те разтърси - не я бива. Пък кой какво казал - грешки сме, хора правим. Това, последното ми го каза бай Цецо, с който заедно поставяхме изолации на една 40 метрова цистерна. И това съм бил! Но това е друга история, и по-добре да млъкна, че те моите истории край нямат... 😊👍
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Аз отдавна съм написала какво мисля за този стих и много го харесвам. Забелязах преди време склонността на Ив да критикува само там, където има много коментари и харесали. Затова се усъмних в неговата искреност (лично мнение ми е) и прецених, че това държание е начин да си говори с някого, да поспори, да изпъкне. И не смятам, че е лошо да се критикува и да се казва истината в очите. Просто се съмнявам в искреността му.
    Моето мнение е, че Ани е написала чудесен стих и мен ме разчувства.
    На мен ми допадна най-много тази част:

    И в нашия объркан свят
    не търси повод да живее.
    Плете, разплита необят,
    но всъщност тлее, тлее, тлее.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    На мене ми хареса стихотворението. "Отрекла земния си мрак,
    тя вижда само светлината." - това най-много ми хареса .

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0