Anita765 (Ани Монева)
296 11763
17.10.2019 г., 20:39 ч.

Паралелен свят 

  Поезия » Друга
2358 17 33

Тя чува нощем гласове

и дълго с мъртвите говори,

а денем мълком чака вест

от най-любимите си хора.

 

Започва после да плете,

в ръце с невидимите куки.

Усмихва се – досущ дете,

под напора сълза да рукне.

 

И в нашия объркан свят

не търси повод да живее.

Плете, разплита необят,

но всъщност тлее, тлее, тлее.

 

Не го разбира, няма как,

прекрачила отвъд чертата.

Отрекла земния си мрак,

тя вижда само светлината.

 

Живот, наполовина цял...

Търпи и чака я Лодкаря,

да ни завие с топъл шал,

в мига, преди да я откара.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих! Почитания!!!
  • Бесконечное множество параллельных миров, шарфики согреют горла всех наших слов - чудесное путешествие на волне...Спасибо, Anita765 (Ани Монева) !
  • Аз съм съгласен с всичко, което Дени каза. Една поезия, ако не те разтърси - не я бива. Пък кой какво казал - грешки сме, хора правим. Това, последното ми го каза бай Цецо, с който заедно поставяхме изолации на една 40 метрова цистерна. И това съм бил! Но това е друга история, и по-добре да млъкна, че те моите истории край нямат... 😊👍
  • Аз отдавна съм написала какво мисля за този стих и много го харесвам. Забелязах преди време склонността на Ив да критикува само там, където има много коментари и харесали. Затова се усъмних в неговата искреност (лично мнение ми е) и прецених, че това държание е начин да си говори с някого, да поспори, да изпъкне. И не смятам, че е лошо да се критикува и да се казва истината в очите. Просто се съмнявам в искреността му.
    Моето мнение е, че Ани е написала чудесен стих и мен ме разчувства.
    На мен ми допадна най-много тази част:

    И в нашия объркан свят
    не търси повод да живее.
    Плете, разплита необят,
    но всъщност тлее, тлее, тлее.
  • На мене ми хареса стихотворението. "Отрекла земния си мрак,
    тя вижда само светлината." - това най-много ми хареса .
  • Стихотворението си е прекрасно и е заслужен избор на редактора.
    Ивайло, по-добре да замълчиш и да оставиш околните да се чудят глупав ли си, отколкото да разсееш всякакво съмнение.
    По твоята схема всяко едно - повтарям - всяко едно стихотворение, образец или не на световната поезия, може да бъде окепазено и очернено.
    Спри се накрая, човече.
  • Според мен твърде много време и внимание отделихме на феномена Ивайло. Спрем ли, ще си дрънчи, като празна тенекия и толкова. Неговото ниво е недостижимо за нас безпросветните. Нека спрем до тук. Омерзена съм от държанието му. Тук ме задържат само уважението към труда на екипа и обичта на приятелите, изпитана през годините.
  • Сред нас има жив гений. Каква чест! След време, според него, в Гугъл за Фотев и Балабанов ще пише:,,... незначителни поети, живели по времето на великия Ив.,, Те, гениите, получават признание след няколко века понякога. Затова не зачита мението на нанаследствен поет, бард, редактор и преводач, роден и израснал в лит. среди, на бивсш министър на културата, поет и редактор, на настоящ директор на Нац. литературен музей - все хора на солидна възраст, филолози с богат творчески опит от поне 40г.
    Да, Безжичен, Ирина, от много други е по-хубаво, от други не. Зависи кои са тия други и според кого е преценката. Тук става дума за пореден тенденциозен стремеж да се очерня ,,Избор на редактора,,. Има хора, които нямат респект от никого и очевидно не харесват нищо от това, което четат. Не знам какво правят тогава сред нас! - раздават поучения на база познания, умения и опит, които още не са придобили. Ама май са им вродени. С гениите не е ли така? Те май се раждат такива. Или първо и те се учат?
  • Който има очи да види и душа, да почувства - има. Който няма и от девет кладенци вода да донесе, все мътна ще е.
  • Ивайло, много си досаден с претенциите си за компетентности, които очевидно ти липсват. И със спама, който е безумен. Разбира се, че това стихотворение е много по-качествено от много други.
  • В това, че един харесва, друг - не, един усеща, а друг не разбира определена поезия или стихотворение, няма нищо лошо. Ив, това, което е непонятно за мен е самочувствието с което заявяваш, че си по-добрият поет. Различни са стиловете ви, различни може да са читателите ви (не е задължително), но това не означава, че единият превъзхожда другия. Но друго искам да кажа и съжалявам, че коментарът ми не е точно за произведението. Намираме се в сайт за лично творчество. Не мисля, че тук има подопечни на който и да е. Повечето си даваме сметка, че в голямата си част сме лаици, споделящи своите творчески напъни. Е, с някои имаме общи светоусещания и ни е приятно на техните страници, с други -не и техните произведения не са ни интересни. Трудно ли е ако някъде си се убедил, че не ти е интересно да подминеш?
  • Стана ми интересно, как ще звучи в превод на испански. Тъй като видях, че тук се говори за превод. Никога не съм превеждала поезия, направих един буквално точен превод на творбата. Предложих го на зет ми да го прочете, а той доста испанска поезия чете.( испанец е) Хареса му!

    Ella escucha voces en la noche
    charla mucho tiempo con los muertos
    y por el día espera noticias en silencio
    de sus personas favoritas.

    Luego comienza a tejer,
    en manos con ganchos invisibles.
    sonríe, como una niña,
    bajo la presión de una lágrima para romperse.

    Y en nuestro mundo confuso
    no busca una razón para vivir.
    Tejer, desenredar sin limite,
    pero en realidad está ardiendo, ardiendo, ardiendo sin llama.

    Ella no entiende, no hay manera
    dio un paso más allá de la línea.
    Negó sus tinieblas terrenales,
    ella solo ve la luz.

    Vida, medio llena ...
    El Barquero es paciente y la espera,
    para envolvernos en un cálido pañuelo,
    en el momento en que la ahuyentó.
  • От нивото си на лаик, аз пък не видях нелогизми, даже познавам такива хора.
    На някои възрастта им отива, за други е просто период, който чакат да отмине.
    Тъжни, но красиви редове.
  • Ив е доста далече от нивото на Ани. Нормално е да не може да го оцени подобаващо. Оценката му е всъщност самооценка, касеща неговата сензитинвност и информираност. Виждали сме абсурдните му напътствия към преводачите от позицията на лаик (той няма преводи в сайта, а може и въобще да няма), към поети - как да следват ритъма на мелодията от позицята на аритмичен автор (той самият не е показал до сега, че може да го следва успешно), търсенията му на алогизми и неприемането на логика, подкрепена от научни факти.
    Признавам, в едно е добър - търсенето на теле под вол.
  • Човек вижда толкова, колкото знае. На Гьоте ли беше мисълта? Ани, не се занимавай повече с потребители без опит, познания и усет към качествената поезия. Толкова от мен. Поздрави!
  • "И в нашия объркан свят
    не търси повод да живее.
    Плете, разплита необят,
    но всъщност тлее, тлее, тлее." И само това четиристишие е достатъчно да благодаря за поезията. За мен беше удоволствие - колкото повече го чета повече ми харесва
  • Ами това означава само едно Ивайло - не съм лъжица за твоята уста. Ще те помоля повече да не четеш неразбираемите ми за теб неща. Не ми е приятно заяждането ти да присъства при мен. Няма какво да науча от теб.
  • Почитания, Ани!
  • Хареса ми - и посланието, класическият изказ. Харесвам стихотворения, написани в класически стих, стъпка, рима, ритъм. Браво!
  • Много ми е близък изказът ти и светоусещането. Споделяй отново, Ани. ⚘
  • Прекрасно е, Ани! Аплодирам!👏😍
  • Много ми харесва.
  • Много интересно и грабващо, Ани!
  • Странно и хубаво.
  • Нима всеки може да понесе реалността?! А отсъстващите духом нима не живеят истински и само в паралелни светове?! И отчаяно търсят лодкаря?! Избавление дебне от всякъде! Ани, невероятно съчетание на психология и поезия!
  • Хареса ми!
  • Кара те да се замислиш накъде си се запътил. Браво!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
    Радка, написаното от теб, означава много за мен. Щом някой се е открил в думите ми, означава, че те са стигнали там, където трябва. Благодаря!
  • Много силно! Поздрави и от мен!
  • Поздравления! Видях баба, после мама, себе си видях...
  • Много ме развълнува, Ани! Стихът е перфектен, като виртуоз на думите си!
    А емоцията е дълбока и силна...Браво, миличка!
  • Тъжно, но го има в живота и това. Поздравления.
Предложения
: ??:??