17.10.2019 г., 20:39

Паралелен свят

2.8K 17 33

Тя чува нощем гласове

и дълго с мъртвите говори,

а денем мълком чака вест

от най-любимите си хора.

 

Започва после да плете,

в ръце с невидимите куки.

Усмихва се – досущ дете,

под напора сълза да рукне.

 

И в нашия объркан свят

не търси повод да живее.

Плете, разплита необят,

но всъщност тлее, тлее, тлее.

 

Не го разбира, няма как,

прекрачила отвъд чертата.

Отрекла земния си мрак,

тя вижда само светлината.

 

Живот, наполовина цял...

Търпи и чака я Лодкаря,

да ни завие с топъл шал,

в мига, преди да я откара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих! Почитания!!!
  • Бесконечное множество параллельных миров, шарфики согреют горла всех наших слов - чудесное путешествие на волне...Спасибо, Anita765 (Ани Монева) !
  • Аз съм съгласен с всичко, което Дени каза. Една поезия, ако не те разтърси - не я бива. Пък кой какво казал - грешки сме, хора правим. Това, последното ми го каза бай Цецо, с който заедно поставяхме изолации на една 40 метрова цистерна. И това съм бил! Но това е друга история, и по-добре да млъкна, че те моите истории край нямат... 😊👍
  • Аз отдавна съм написала какво мисля за този стих и много го харесвам. Забелязах преди време склонността на Ив да критикува само там, където има много коментари и харесали. Затова се усъмних в неговата искреност (лично мнение ми е) и прецених, че това държание е начин да си говори с някого, да поспори, да изпъкне. И не смятам, че е лошо да се критикува и да се казва истината в очите. Просто се съмнявам в искреността му.
    Моето мнение е, че Ани е написала чудесен стих и мен ме разчувства.
    На мен ми допадна най-много тази част:

    И в нашия объркан свят
    не търси повод да живее.
    Плете, разплита необят,
    но всъщност тлее, тлее, тлее.
  • На мене ми хареса стихотворението. "Отрекла земния си мрак,
    тя вижда само светлината." - това най-много ми хареса .

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...