Паралелни светове
Прегръщам улиците на града -
ранен от есента,
лекувам ги -
с надеждата за теб,
въздишките ми онемяват
от въздишките на листопада
и голи лягат
в локви от мъгла,
една вълна -
внезапно полудя -
препусна,
спъна се
и се разби
във вълнолом от страх,
разпръсна се
на хиляди парчета
от сълзи.
А ти празнуваш заедно
с града и есента -
началото
на тяхната любов
и тананикаш своите въздишки
в дует
с въздишките на листопада -
няма сянка от мъгла,
вълните спят -
сънуват,
че са концентрат от късчета сълзи.
Вятърът се лута
в паралелни светове -
знае,
че пресечна точка
няма,
но мълчи -
с надеждата флиртува.
© Даниела All rights reserved.
