Oct 10, 2009, 4:48 PM

Паралелни светове 

  Poetry
565 0 7

 

                 Прегръщам улиците на града -

                 ранен от есента,

                 лекувам ги -

                 с надеждата за теб,

                 въздишките ми онемяват

                 от въздишките на листопада

                 и голи лягат

                 в локви от мъгла,

                 една вълна -

                 внезапно полудя -

                 препусна,

                 спъна се

                 и се разби

                 във вълнолом от страх,

                 разпръсна се

                 на хиляди парчета

                 от сълзи.

                 А ти празнуваш заедно

                 с града и есента -

                 началото

                 на тяхната любов

                 и тананикаш своите въздишки

                 в дует

                 с въздишките на  листопада -

                 няма сянка от мъгла,

                 вълните спят -

                 сънуват,

                 че са концентрат  от късчета сълзи.

                 Вятърът се лута

                 в паралелни светове -

                 знае,

                 че пресечна точка 

                 няма,

                 но мълчи -

                 с надеждата флиртува.                 

             

                     

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??