Примамваш с очи -
звезди от синьото небе.
Откраднал парче луна
от моето сърце.
Извлякъл сладостите
като резен портокал,
остави ми лахарата
вместо небесен дар.
Поискай ме и бавно
ме преглъщай,
наивно пак ще се отдам.
Потъвам в синьото
на твоя Рай,
а пътят е единствен -
там, към Ада .
Душата ми ще лепне
по гърдите ти -
парченце пъпеш
в тъмното сърце.
Изпий до дъно
тялото ми крехко
и пак във Вечност
ме пресътвори.
© Катя Вангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
