Парченце шоколад
Едно парче от шоколада
във шкафче някъде лежи.
От тебе беше изненада
след много време, тежки дни…
Дойде. Блуждаеха очите.
Ти май дори не ме видя,
а аз вълнувах се и питах
дали навън вали снегът,
че ледена ти бе душата…
Мълчеше, както и преди.
Къде остана топлината
изправяла ме в тъжни дни?
Тогава нищичко не питах.
Аз тръпнех цяла и летях!
И всичко с лекота постигах,
и цялата усмивка бях.
Сега парченцето увито
във малко късче целофан,
прибрах – дори от мене скрито,
да не напомня минал плам…
© Ани Иванова All rights reserved.
