Aug 9, 2009, 8:45 PM

Парченце щастие

  Poetry
640 0 2

Парченце щастие ти на ближния подари.

Дай му част от себе си, не се жали.

И той човек е както теб и мен,

но съдбата наказала го е строго,

отнела му е чувството  любов...


Как би се почувствал, ако ти бе

сега онзи бездомник, измръзнал от студ, 

държащ в ръцете си бутилка за утеха?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноно Якимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...