Парен каша духа
Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Парен каша духа
Бе вряла тиквата и изгори
устата и душата на човечеца.
Е, скоро спря сърцето да боли,
но въпреки, че минаха се месеци,
той, зърнеше ли тиква по света,
глава извърнал, свиваше си устните.
А не една го гледа от плета
и бяха хубави, узрели, вкусни те.
Но той(нали бе вече помъдрял!),
макар и мъртво гладен, подминаваше.
Той всички тикви беше опознал,
щом на една бе парен от попарата.
Една обаче хлътна до уши
и моли се на Господа до втръсване
да стане чудо и поне за миг
на пътника де сети тя прегръдката!
Да види той,че новата любов
е нов живот, а той си струва мъките!
Чу Господ тоз настойчив, силен зов
и ...тиквата стовари върху пътника.
Той скочи и завика като див:
„Еднакво зло е всичкото обичане!
Бях прав! (Това за много значи жив)
А тиквата по бузите се стичаше...
........................................................
Поуките във случая са две,
но ни една не важи за пре-умните:
Кратуно, нова тиква-нов късмет!
Ти, тикво, не се влюбвай във кратунести!
п.п.Весел край на седмицата на всички тикви, кратуни и на всички умни и сериозни хора, които не се занимават с глупости като любов и писане!
© Петя Божилова All rights reserved.
И благодаря за пожеланието!