Отиващото лято е събрало
в себе си сияние лъчисто.
Виси между земята и небето
в пашкул от есенна мъгла -
прозрачна, свежа, чиста.
Сред сивота, напираща
към небосклона,
хладно, слънцето на пръсти
стъпва, едва - едва.
А жълтите, върху дърветата
накацали листа,
готови са - подобно птиците за полет - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up