Прекалил ли е животът с лъжеистини?
Само с дума ме потулваш в тъмнина.
Уморих се от лъжливите си пристани...
Да слепея, че топя се в самота!
Младостта или съдбата, или себе си
да виня, че съм залутана в съмнения!
Ти ми хвърляш безразборните си ребуси
и греша ги! После прося извинения!
А повярвах, че си сбъдване на всичко,
лъч любов в обърнатия свят!
Случи се безумно прозаично -
обрече ни един ПАТРИАРХАТ!
© Катя All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
