И ако вещицата на моето Слово
е в пръстите ми
които парят
преди да те помилват,
и преди да разлистят есента,
в които не тече кръв,
а мастило
и често
са своенравни животинки
със свой
разум и вол
и вселило
се е в тях
демоничното,
а благоразумното
не им е типично,
и от страст
восък тече
в тях,
а потта им
прилича
дървесна
мъзга,
и рисуват
беззащитни
кръгове
по водата
и се подписват
в пепелта
от стари ръкописи,
и мравки пълзят
по тях,
когато си помисля,
че те губя
и линиите
им лъжат гадателите,
защото
те сами
пишат линии,
в неразгадаемото
и им отива
да държат
димяща цигара
и да увяхват
с радостта
на мушмули
и движението
ми е в тях
и изхожда от тях,
и те са движението.
Не мога
да ти изрека
това
което
ще ти напишат,
с любов.