Лятото още ми гложди, 
септември е спомен за август... 
И понеже
сме  напълно съвместими
(с август) се пазаря за още.
Най- учтиво се прехвърлих към септември,
като си запазвам правото
да го наричам лято.
Съответно,
разрешавам да ми гали роклите
с нежен вятър
и ненагрубява цветята със студ.
Да дипли облаците
в бяло до сребристо, също разрешавам…
коколкото
да изпраща ятата птици
без да ги стресира.
И въпреки,
че август е изпечен проклетник,
който се прави на красив и неизлъган
за внушеното му безвремие,
неотминаващо
до друга необходимост,
пазаренето със септември,
може да отвори учебник
за октомври
с преговор
за ненастъпване.