Зеленият и поглед го хареса,
и дрехата и влюби се във пода...
Нахълта страстно в същността му,
прегърна го, и без да се обръща
към свойто минало, го заобича
с онази пазена любов на хубаво,
пораснало момиче...
Мечтите и потекоха по него,
превърнаха го в кратък вик,
и във вулкан, и във изригване,
а лавата затрупа в този миг
безследно, надменното му его.