Седя в несвяст на плочника пред къщи.
Главата ми е дала на „заето“.
Единият галош натъй е тръшнат,
забрадката ми - смъкната до раменете.
Недейте ме разпитва кво се случи!
От стреса, чак не знам къде се дянах...
Седя, дъхтя - същинско бито куче.
(Ама, каква се пръкнах и аз такваз забляна!)
Таман козите хванах да прибирам,
до портата ми спря един поетин.
Че кат захвана да ми рецитира -
директно ме халоса баш през коленете! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up