Пазете се от поети!
Седя в несвяст на плочника пред къщи.
Главата ми е дала на „заето“.
Единият галош натъй е тръшнат,
забрадката ми - смъкната до раменете.
Недейте ме разпитва кво се случи!
От стреса, чак не знам къде се дянах...
Седя, дъхтя - същинско бито куче.
(Ама, каква се пръкнах и аз такваз забляна!)
Таман козите хванах да прибирам,
до портата ми спря един поетин.
Че кат захвана да ми рецитира -
директно ме халоса баш през коленете!
Така ме замаи ваджишки дявол,
че вкарах ли козите, чак изключих.
На пейката захелкнах само вляво
и зяпнах ококорена та го заслушах.
Едни ги захортува за любови
и сладки-медени ги издокарва -
ме джасна във мечтание такова,
че чак ченето ми увисна да му вярвам.
Не помня хич, като кога е тръгнал -
с поезия кратуната ми се напълни.
И някой си бушон ще ми е гръмнал,
защото цялата омекнах като вълна.
Седя и мигам като мишка в трици,
ушите ми предават на тирета.
Бетер били поетите от терористи!
Сакън! Дано не срещате! И много се пазете!
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
