Пазиш ли искрата
Пазиш ли искрата – светлинката свята,
която те роди и пред тебе подреди земята?
Помниш ли детето, подпиращо небето с длани –
как, щом играе и мечтае, то звездите кани?
Те го прегръщат и се връщат на небето,
Слънце го гали, с огън пали му сърцето.
Чуваш ли – дъждът вали, така отнесен?
Капки се стичат – приличат те на песен.
Това дете облаци плете само от надежди,
от вяра без мяра са неговите прежди.
Затова дъждът всеки път в теб детето търси –
лошото отмива и си отива – пак добър си.
© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used
