Pазпъвам се до Тебе
Светото Възкресение нали,
е вече факт. Не бях нощес на черква,
а някъде над трупове вали,
войната и религии зачерква.
Отците пеят. Мирис на тамян,
яйца и козунаци. Той се връща,
а някъде сирак безмълвно взрян,
в руѝните на родната си къща,
повдига към небето тъжен лик,
не иска помощ и не търси рая.
Възкръснал бил синът Ти, Ти – велик,
навярно. Аз в съмнения блуждая.
Сега очаквам да се разкрещят,
разпъвам се до Тебе. И е тъжно.
Сведѝ очи над тези, що не спят!
Нали любов Си? Свито до окръжност,
небето над главата ми е клуп,
виси обесен този свят... И чака...
И всичките религии, накуп
се давят сред сълзите на сирака...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
