May 28, 2014, 7:48 PM

Пчеличка 

  Poetry » Phylosophy
533 0 0

П Ч Е ЛИЧКА

 

Идваш от безвремие далечно,

човек не знае твоето начало,

с мисия тежка орисана,

а си тъй крехка и малка!

 

Сбирайки райския аромат,

неуморено посяваш  живот,

част от вселенския кръговрат,

увенчан с медоносен плод!

 

На почит в древен Египет,

свят символ в Европа,

сълза от бога пролята,

без теб ще пустее Земята!

 

Летиш над гори и поляни,

ухайни цветчета целуваш,

а те благодарни, засмяни,

даряват прашец и нектар!

 

Жълто-черна жътварка,

омайна е твоята песен,

като пламъка на светулка

и цигулката на  щуреца.

 

Жужейки в труд всеотдаен,

неусетно гласът ти притихва.

По пътя ти кратък – безкраен,

цветя и рози поникват!

 

В плен съм на твоята нежност,

а от тайната в теб изумен!

В същността ти прозира пътека,

за човека път съвършен!

 

Ти си безкрайно значима,

като оазис в пустиня.

Не! Ти си просто незаменима,

като живителна глътка!

 

 

 

 

 

 

 

© Евлоги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??