Пчелин в снега
ПЧЕЛИН В СНЕГА
За всички тържества ли закъснях –
очите ми без тебе гаснат.
А имах най-обичания смях
и любовта ни бе прекрасна.
Сега душите ни са пълни с мед.
Но кой пчелина е разбунил?
Несръчен или недоспал поет
със строфите си ранобудни.
Дъждът ли плакал е среднощ навън –
косата ми е побеляла.
И бях ли с тебе, или беше сън?
Валяло е... не е валяло...
Но щом ни викне, кротка, есента
да се спасим в очите ѝ огромни,
повярвай в малките ѝ чудеса.
Обичах те. И си запомнил.
© Валентина Йотова All rights reserved.
