За всички тържества ли закъснях –
очите ми без тебе гаснат.
А имах най-обичания смях
и любовта ни бе прекрасна.
Сега душите ни са пълни с мед.
Но кой пчелина е разбунил?
Несръчен или недоспал поет
със строфите си ранобудни.
Дъждът ли плакал е среднощ навън –
косата ми е побеляла.
И бях ли с тебе, или беше сън?
Валяло е... не е валяло... ...