Печал
Ах, как да бъда милостив,
как да продължавам да съм хрисим;
животът към мен не беше жалостив,
но пак от волята му съм зависим.
В какво да вярвам не остана,
напразно е да търся туй, що загубих,
душата ме боли - отворена е рана.
Kакво направих, че това заслужих?
Напразно лутах се кат' лунатик,
в илюзии аз вярвах и в миражи,
животът направи ме скептик
и не пропусна той да ме накаже.
Добрите хора винаги ще страдат,
не стига обичта им само във очите,
на тях лошите моменти все се падат,
за тях остават горчилката и сълзите.
Душата ми сломена се предаде,
умори се от излъгани мечти,
но себе си ни веднъж не издаде,
че свършиха за нея хубавите дни.
Животът тежък е, отрано ме научи -
да вярвам само в себе си и утрешния ден;
не знам аз какво утре ще се случи,
но хубаво ли е - не ще да е за мен.
Как крехък и труден е животът
и как не можем всичко да изкажем;
времето не стига, влачим ний хомота,
но все пак - трудно е да се откажем.
О’Донован
© Пламен Николов All rights reserved.
