Pеинкарнацията неизбежна
Пристъпвам пак. Бръсначът с остър ръб,
наточили сте, сякаш за курбана.
Две сиви сенки, без лице и гръб,
се хилят безогледно от калкана.
След хиляди раздели ги презрях,
несбъднати любови, разпилени.
Захвърлен, като стара дрипа страх,
c бръснач сече безкръвните си вени.
В стените ви главата си троших,
ками, кинжали вадих - от сърцето
От гняв и болка, в стиховете вих,
но винаги - с усмивка на лицето.
Отваря рана острият бръснач,
душата към звездите устремена...
Звезди в очите. Няма хленч и плач.
До здрава плът изрязана гангрена.
Когато бликне ярка, чиста кръв,
ще литна пак. Добра и много нежна.
Безмълвен вик.Небесна пъпна връв,
*реинкарнацията неизбежна.
-----------------------------------------
*Pеинкарнация - прераждане.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря, Гавраил!
