Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
28.02.2020 г., 12:40 ч.  

Pеинкарнацията неизбежна 

  Поезия » Философска
595 7 13

Пристъпвам пак. Бръсначът с остър ръб,
наточили сте, сякаш за курбана.
Две сиви сенки, без лице и гръб,
се хилят безогледно от калкана.

 

След хиляди раздели ги презрях,
несбъднати любови,  разпилени.
Захвърлен, като стара дрипа страх,
c бръснач сече безкръвните си вени.

 

В стените ви главата си троших,
 ками, кинжали  вадих - от сърцето
От гняв и болка, в стиховете вих,
но винаги - с усмивка на лицето.

 

Отваря рана острият бръснач,
душата към звездите устремена...
Звезди в очите. Няма хленч и плач.
До здрава плът изрязана гангрена.

 

Когато бликне ярка, чиста кръв,
ще литна пак. Добра и много нежна.
Безмълвен вик.Небесна пъпна връв,
*реинкарнацията неизбежна.

 

-----------------------------------------

*Pеинкарнация - прераждане.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??