Пей душа
Пей душа
В приспивна люлка ме люлеят
топлите и нежни чувства.
Вятърът с повея вече пеят,
вълшебство не отсъства.
Забравям всяка драма и лъжа,
с отворени очи се любувам на луната,
за миналото не искам,няма да тъжа,
щом топла любов е спряла в душата.
И нека да прелива с радост любовта,
трепет и пеперуден шепот ме ласкае.
Мигове красиви прогонват скръбта,
има нежност и вяра и това сърцето знае.
Пей, сърце, натежало от любов.
Пей, душа, окъпана от сладост.
Аз зная, че той в живота е готов
две сърца да пърхат пак от радост.
© Йонка Янкова All rights reserved.
