Пейзажно
Бях поет, а ти бе моята пролет,
бях първомайски полъх из полската шир,
ти беше там волният полет и се сляхме във вечността.
А май има смисъл там, дето уж няма,
макар времето много да ни променя.
Остарях, зная, търсейки тебе във него
a друг станах наяве, все по-случайно!
И като истински автор – неразбран,
зарисувах картината на нашите дни
и от ехо, от ехо на вътрешен глас,
в безпредела търсейки себе си сам,
теб нарисувах само през моите очи!
© Слав Петров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
