Пейзажно

Бях поет, а ти бе моята пролет,

бях първомайски полъх из полската шир,

ти беше там волният полет и се сляхме във вечността.

А май има смисъл там, дето уж няма,

макар времето много да ни променя.

Остарях, зная, търсейки тебе във него

a друг станах наяве, все по-случайно!

И като истински автор – неразбран,

зарисувах картината на нашите дни

и от ехо, от ехо на вътрешен глас,

в безпредела търсейки себе си сам,

теб нарисувах само през моите очи!