Горчиш ми, знаеш ли, като пелин.
Във всяка глътка търся сладост.
А той, пелинът все горчи,
дори и да му сложиш лимонада.
Боли ме, мъчиш ме, като мигрена.
Пулсираш в мислите ми нощ и ден.
Подхвърляш ми моментно облекчение
с жадуваното ти присъствие до мен.
Не искам, чуваш ли, да те обичам,
че повече прилича на присъда.
В сърцето драскам кървави чертички.
Помилвай ме... преди да стана луда.
© Донка Колева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
