Пиедесталът
с грохот се пропука.
А така се молех дъжд да не вали!
В краката ми се сипят
мъртви пеперуди.
Срутва се!!!
Пелинов дъжд,
като проказа
зениците гори!
Посягат
онемелите ми пръсти
с последната си вяра
отломките да задържат.
Грохотът без милост разиграва
спектакъл
с камъни
и пръст.
В очите изгорели
свети само мракът.
Сърцето - камък.
Душата е пелин и пръст.
Сред локвите
Урока си намирам -
дребната душа
живее
дори във исполински ръст.
© Лъки All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
