Пелин и шепа пръст
Пиедесталът
с грохот се пропука.
А така се молех дъжд да не вали!
В краката ми се сипят
мъртви пеперуди.
Срутва се!!!
Пелинов дъжд,
като проказа
зениците гори!
Посягат
онемелите ми пръсти
с последната си вяра
отломките да задържат.
Грохотът без милост разиграва
спектакъл
с камъни
и пръст.
В очите изгорели
свети само мракът.
Сърцето - камък.
Душата е пелин и пръст.
Сред локвите
Урока си намирам -
дребната душа
живее
дори във исполински ръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
