Присвил е юни гневно мокрите си длани,
гласът на вятъра от мъка е продран.
Черешите и днес до шушка са обрани,
плодът – горчив за мъртвите сега е дан.
Очите на тъгата светят тъмносини,
дали от спомени денят е потъмнял?
И шепичка костилки времето не чини,
това остава след човека – кръст и кал.
Светкавиците май вещаят летни бури,
криле на ангели объркани свистят.
Дали небето ден избра - да прекатури,
в гнева божествен толкоз грешния ни свят? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up