Пепеляшка
Приятелко!
Защо си тук?
Сама във този октомврийски ден -
на автогара мрачна и безлюдна,
с багаж във чантата си ръчна.
Дали постигна своята мечта -
да видиш искаше света...
Колите пръскат те от локвите с вода
и вече месеци е все така...
Посоките са много,
ала твоята... Къде е тя?
Сълзите приказки за лека нощ четат
и вадички дълбаят по лицето.
Сутрин птичките със теб хвърчат
и с песента им тръгваш леко.
Беше някога принцеса,
а очите, като въглен живи,
завладяваха поля обширни с жито.
Някога със четка само и бои
във розово рисуваше небето.
Спомените сини днес надраскват
разкървените от работа ръце.
Капчици дъждовни във поток се стичат,
да измият смелото сърце.
Принцове при теб не идват вече,
те смениха белите коне за злато...
... Пепеляшке скъпа, запази се,
че макар и тъжно, твоето лице е свято!!!
© Емили All rights reserved.
))
