Пепеляшка под звездите
Ти знаеш ли колко те обичам
и как в очите ми кръжат послания,
и как пред тебе тихо коленичат
с най-буйните и палави желания?
Ти знаеш ли по теб как гасна
с мечтите денем да ти бъда пажа
и нощен рицар под луната ясна,
когато цялото небе ще бъде наше?
Когато ти ще се превърнеш във принцеса,
по-влюбена дори от Пепеляшка,
там долу, под балкона ще ни чака
вълшебната, копнежната каляска.
Със вятъра ще литнем към простора,
на бала на звездите... танци дивни,
в неонов цвят ще бъде ни декора,
луната ще ни милва... и усмихне.
Зората ще прегърне ни последна,
а ти ще се затичаш в синевата,
изгубена пантофка ще намеря
и пак ще тръгна да те диря по земята!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
