Видях те, като пеперуда,

отчаяно да пърхаш с криле.

Видях те да се мяташ, като луда,

забравила за своите нозе...

Какво си ти сега?

Какво бе ти тогава?

Каква история си крила от света?

Какво оставяш в забрава...?

Прелитайки от цвят на цвят,

понякога се приземяваш в тревата,

а тя е толкоз хлъзгава,

че спъва и омайва с аромата...

Гъст дим тогаз небето ти покрива,

не виждаш слънце, ни простор

и свършва жизнената крива

в клетка - пленила помрачения ти взор...