Пеперуди
Пеперуди
Обърка се и стана пеперуда душата на едно момиче.
Обърна се и кацна, май учудено, в очите ти усмивка от кокичета.
Снегът привърши, както и играта, разцъфна пролет бездиханно-стружена.
Закапаха сълзи и дъжд и грабнаха напъпилите аромати незаслужени.
Косата падна мокро-сляла се с пейзажа на една неземна хубост.
Отсечено, нехайството разбяга се, разпадна се до звук на... глухо.
Потърси във гората за мечтаното. Очаква те, увито във душата си.
Цветът разпадна се до привидяно. Но в капка отпечата ти следата си.
Не виждаш ли, там - образът на къща? Хралупа сънена на любовта?
Разцъфналото до сърцето си се връща. Какавидка сме, ела си у дома.
Обърках те и бяхме пеперуди. Душата на едно момиче.
Пристъпвай, със цветята си разбуди я, в сърцето ми... Само не надничай.
Търпение... И пак ще полетим. Със влюбен или с весел дъх.
Привършат ли цветята ще навличаме в снежеца зимен топъл мъх.
Цветът разтваря се... Усещаш ли дъжда? Отсича и строи мечти.
И има снежни пеперуди. По света. А душата весело крещи...
Влюбен си... Обичам те... Едно е... Неземно хубаво кокиче.
Политна най-красивата душа - на свързаност. Красиво-ничия.
Усещаш ли дъха на любовта? На тъжното? На есенното вричане?
Кипи и бърза пролетта, преливат цветове, благодаря и тичам...
© Йоана All rights reserved.
Така мога да знам какво трябва да се стремя да запазя, и да търся, когато пиша. Обстоятелството, че всяко твое произведение успява да ме докосне, се надявам да е показател за това, колко ценя мнението ти.
