limeruna (Йоана)
565 3355
28.10.2015 г., 13:18 ч.

Пеперуди 

  Поезия » Любовна
1515 0 11

Пеперуди

Обърка се и стана пеперуда душата на едно момиче.
Обърна се и кацна, май учудено, в очите ти усмивка от кокичета.
Снегът привърши, както и играта, разцъфна пролет бездиханно-стружена.
Закапаха сълзи и дъжд и грабнаха напъпилите аромати незаслужени.

Косата падна мокро-сляла се с пейзажа на една неземна хубост.
Отсечено, нехайството разбяга се, разпадна се до звук на... глухо.
Потърси във гората за мечтаното. Очаква те, увито във душата си.
Цветът разпадна се до привидяно. Но в капка отпечата ти следата си.

Не виждаш ли, там - образът на къща? Хралупа сънена на любовта?
Разцъфналото до сърцето си се връща. Какавидка сме, ела си у дома.
Обърках те и бяхме пеперуди. Душата на едно момиче.
Пристъпвай, със цветята си разбуди я, в сърцето ми... Само не надничай.

Търпение... И пак ще полетим. Със влюбен или с весел дъх.
Привършат ли цветята ще навличаме в снежеца зимен топъл мъх.
Цветът разтваря се... Усещаш ли дъжда? Отсича и строи мечти.
И има снежни пеперуди. По света. А душата весело крещи...

Влюбен си... Обичам те... Едно е... Неземно хубаво кокиче.
Политна най-красивата душа - на свързаност. Красиво-ничия.
Усещаш ли дъха на любовта? На тъжното? На есенното вричане?
Кипи и бърза пролетта, преливат цветове, благодаря и тичам...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасни пеперуди!!!
    Прекрасно...
  • ... цветовете на есенната ти картина...
  • Благодаря ти, Йоана! Лек ден ти желая!
  • Критиката за всеки автор е добре дошла. Но се радвам, Мисана, че ти винаги намираш хубавото в стихотворенията ми Така мога да знам какво трябва да се стремя да запазя, и да търся, когато пиша. Обстоятелството, че всяко твое произведение успява да ме докосне, се надявам да е показател за това, колко ценя мнението ти.

    Велин, винаги намираш добра дума за авторите, а това наистина може да е стимул за творене. Благодаря ти! Радвам се, че съм успяла да въздействам
  • За мен е красиво! Видях много образи, много чувства, хубава символика и още нещо, което ще си го запазя за себе си... Е, какво като са поставени много думи и са дълги изреченията??! Винаги е важно внушението и въздействието. Поздрави, Йоана!
  • Разнолика образност, крайно нестандартна, с добре захващащ я смислов кил. В това виждам главните достойнства на творбата. Благодаря за удоволствието да прочета!
  • Цвети, благодаря

    Валери Честно, бих се радвала да видя стихотворението си в изчистен вид. Никога не съм обичала префърцуненото и натруфеното... Пречи на дишането. Ще се постарая да направя нещо по въпроса. (За стружките - по едно време се замислих, дали не са само от метал, но проверих в речник, видях, че там се споменава и дърво и си казах - всичко е наред Замислих се, дали са намясто, но реших да ги оставя. Ще се пробвам да си направя редакция). Благодаря ти за честно изразеното мнение Добих по-цялостен поглед върху стихотворението, за което наистина ти благодаря.

    Относно двата коментара - наистина ги изтривам, предпочитам да се придържаме към произведението.
  • Насладих се! Пеперудена красота!
  • Благодаря на всички наминали!

    Влади, благодаря ти за топлите думи! Творенето е хубаво и лекува душата в крайна сметка Независимо дали имам или нямам талант.

    Мисана, много се радвам, че образите са те докоснали!

    Валери, бездиханно-стружена, стружена - от „стружка“. Обвързвам я с дърветата, с по-нататък появилата се „къща“. Накара ме да се замисля, че всъщност такава дума май няма Странното е, че не съм я сложила заради римата, защото „стружена“ се появи преди „незаслужени“. Дано не разваля цялостното впечатление. А иначе пролетта умее да спира дъха, предполагам, че това е ясно. Ще се радвам да коментираш творбата ми изцяло

    Надя, радвам се, че си намерила красота тук

    Ани, благодаря за критиката. Ще я взема предвид. Може и кич да е - щом за да кажа, че цветът се измива от дъжда, но чувството остава, са ми трябвали толкова много думи „Цветът разпадна се до привидяно“ - започваме да мислим цвета за илюзия, след като изчезне. "Привършат ли цветята ще навличаме в снежеца зимен топъл мъх." Ще навличаме мъха върху себе си - и така ставаме „снежни пеперуди“. Писала съм от сърце, така че - да, тук има нещо повече, за мен определено този стих е важен и обичан.
  • "Привършат ли цветята ще навличаме в снежеца зимен топъл мъх."
    "Цветът разпадна се до привидяно"
    Що лъжете жената, че като струпа 1000 думи, непременно е изблик на талант?!И кой нормален човек, които се е регистрирал в сайта заради поезията, ще завижда на това чудо на природата? То ако някой вземе и повярва на превъзнасянията ви, ще си каже: " Брех, открих втората П. Дубарова!" и ще бъде глупост на глупостите...
    Йоана, това, което си написала, е тромаво и кичозно.
    Преди време имаше една потребителка, която пишеше по този начин. Думи, думи, думи и нищо повече.
  • Красиво!
Предложения
: ??:??