Видях ви – пъстроцветни теменуги,
разпръснати сред парещата шир.
С неземни цветове и даже с други –
по-ярки от седеф и от сапфир.
От лятото откраднахте дъгата,
завихте се със нейния воал.
Звезди – родени с тайнство на Земята,
милиарди папийонки от опал.
От малки буби вий сте изпълзели,
в пашкул развихте се – невзрачно сив.
Мечти сега сте, въздухът оплели
във бляскав танц, тъй приказно красив!