Видях ви – пъстроцветни теменуги,
разпръснати сред парещата шир.
С неземни цветове и даже с други –
по-ярки от седеф и от сапфир.
От лятото откраднахте дъгата,
завихте се със нейния воал.
Звезди – родени с тайнство на Земята,
милиарди папийонки от опал.
От малки буби вий сте изпълзели,
в пашкул развихте се – невзрачно сив.
Мечти сега сте, въздухът оплели
във бляскав танц, тъй приказно красив!
© Данаил Таков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
