Перде с илюзии
Полупрозрачно
перде,
кацнали по него
белите цветя,
като илюзиите, които
пришиваме
към живота си, за да бъдем
по-щастливи.
Махам пердето от очите си
и реалността ги
пробожда,
цветята отлитат,
изпуснати от гравитацията.
Която сякаш е привлякла
цялото зло на вселената,
а красивото
е
безтегловно.
Уших си пердето
от фантазии
и
станах
безтегловен,
земята ме изхвърли,
а
небето
беше покрито
с
маргаритки.
Извиках силно!
А гласът ми беше
вятър,
поклащащ
белите
цветя
и
стана част
от сътворението,
превърна се в мисъл...
