Перфектно кръглата луна
се взираше в перфектното море,
в перфектно чистото море
се виждаше перфектна красота.
Перфектно гладки същества
се движеха в перфектна тишина,
перфектно пълна тишина обземаше и моята глава!
Перфектно чисти езера
се криеха под плуващи цветя,
в плуващи цветя почиваха си капчици роса,
чистата роса сияеше в силна светлина, силна светлина обземаше и моята глава!
© Зорница Митева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
