Перла Русалка
Тайничко вярвам в гласа на цветята.
Скришом говоря със всяко от тях.
Тихо разказват ми приказки сладки.
Нежно поклащат главички със смях...
***
Седем русалки, одвъд дълбините,
нощем излизали тук, на брега.
Мигом опашки блестящи прибирали
и ги превръщали в стройни крака.
Чудни девойки, Нептунови щерки,
техен бил целия син океан.
Що ли са дирели тези кокетки?
Сушата как ги влечала? Не знам...
Тъй се получило, казват цветята,
седем сестрички се скарали зле.
– Аз съм по-хубава!
– Аз съм по-млада!
– Ти да не си ми сестра, по-добре!
– Аз ще царувам!
– Мене ще слушат!
– Аз съм избраната! Вие не сте!
Всяка от шест си мечтала престола,
че за баща им ударил часът.
Болест коварна в гърдите забола
свойта стрела от отрова и жлъч.
Само най-малката, сладката Перла,
чувала спора далеч отстрани.
Мъчно ѝ станало, пръсти заплела
и да ги слуша не щяла дори.
Тръгнала Перличка към планината,
знаела тайна поляна встрани.
Изворче имало там - лековито,
билки растяли и росни треви.
Там се поспряла, водица наляла,
после от билките скъсала три.
Тихо прошепнала думи магични
и се прибрала при свойте сестри.
Седем русалки поели обратно
вдън дълбините към своя палат.
Ето, видели се куполи златни,
хребет подводен, стръмния скат...
Перла побързала първа да бъде,
лек на баща си, Нептун, да даде.
Той я прегърнал и казал:
–Ти, дъще!
Ти си светило сред мрака студен.
Ти ще царуваш навред в океана!
Ти ще владееш морето след мен!
Перла Русалка заплакала тъжно.
Жарки сълзи се отронили в миг -
бял маргарит по мрачното дъно
се наредил прощално във стих...
Тръгнала Перличка, следвала дирята,
бисер по бисер на всеки дарила.
Нека да знаят и вечно да помнят,
че Любовта ще е вечната сила!
***
Тайничко вярвам в гласа на цветята.
Скришом говоря със всяко от тях.
Тихо разказват ми приказки сладки -
истории нощни от морския бряг...
15.09.2013
полунощ
© Надежда Павлова All rights reserved.
